„МОЯ ЭПИТАФИЯ”
Александр Сергеевич Пушкин (1799-1837 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МОЯТА ЕПИТАФИЯ
Тук Пушкин е погребан; с млада муза беше,
с любов и мързел весело живя в тоз век,
не правеше добро, ала с душа гореща,
ей Богу, бе добър човек.
Ударения
МОЯТА ЕПИТАФИЯ
Тук Пу́шкин е погре́бан; с мла́да му́за бе́ше,
с любо́в и мъ́рзел ве́село живя́ в тоз ве́к,
не пра́веше добро́, ала́ с душа́ горе́шта,
ей Бо́гу, бе́ добъ́р чове́к.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Пушкин
МОЯ ЭПИТАФИЯ
Здесь Пушкин погребен; он с музой молодою,
С любовью, леностью провел веселый век,
Не делал доброго, однако ж был душою,
Ей-богу, добрый человек.
1815 г.
---------------
Руският поет и писател Александър Пушкин (Александр Сергеевич Пушкин) е роден на 26 май/6 юни 1799 г. в Москва. Завършва Императорския лицей в Царско село, близо до Санкт Петербург (1817 г.). Заради връзките му с декабристите и творбите му против самодържавието и крепостничеството на няколко пъти е интерниран. Велик творец, той е родоначалник на новата руска литература и на съвременния руски литературен език. Голяма част от творбите му са шедьоври. Автор е на стотици стихотворения, писани в периода 1813-1836 г., на романа в стихове „Евгений Онегин” (1832 г.), на поемите „Руслан и Людмила” (1820 г.), „Кавказский пленник” (1821 г.), „Гавриилиада” (1821 г.), „Вадим” (1822 г.), „Братья разбойники” (1822 г.), „Бахчисарайский фонтан” (1823 г.), „Цыганы” (1824 г.), „Граф Нулин” (1825 г.), „Полтава” (1829 г.), „Тазит” (1830 г.), „Домик в Коломне” (1830 г.), „Езерский” (1832 г.), „Анджело” (1833 г.), „Медный всадник” (1833 г.), на драмите „Борис Годунов” (1825 г.), „Скупой рыцарь” (1830 г.), „Моцарт и Сальери” (1830 г.), „Каменный гость” (1830 г.), „Пир во время чумы” (1830 г.), „Русалка” (1832 г.), на романи и повести като „Арап Петра Великого” (1827 г.), „Роман в письмах” (1829 г.), „Повести покойного Ивана Петровича Белкина” (1830 г.), „История села Горюхина” (1830 г.), „Рославлев” (1831 г.), „Дубровский” (1833 г.), „Пиковая дама” (1834 г.), „История Пугачёва” (1834 г.), „Египетские ночи” (1835 г.), „Путешествие в Арзрум во время похода 1829 года” (1835 г.), „Капитанская дочка” (1836 г.), на приказни истории като „Жених” (1825 г.), „Сказка о попе и о работнике его Балде” (1830 г.), „Сказка о медведихе” (1831 г.), „Сказка о царе Салтане, о сыне его славном и могучем богатыре князе Гвидоне Салтановиче и о прекрасной царевне лебеди” (1831 г.), „Сказка о рыбаке и рыбке” (1833 г.), „Сказка о мёртвой царевне и семи богатырях” (1833 г.), „Сказка о золотом петушке” (1834 г.) и мн. др. Член е на Императорската руска академия (1833 г.). Загива при дуел с бившия френски сенатор Жорж Дантес на 29 януари/10 февруари 1837 г. в Санкт Петербург.
---------------
Александр Пушкин
МОЯ ЕПІТАФІЯ (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Тут Пушкін спить; він з музою своєю,
З любов'ю, лінню - свій провів веселий вік,
Хоч не робив добра, проте ж він був душею,
Їй-богу, добрий чоловік.